Хилядолетната лъжа

От хилядолетия хората се възхищават на пирамидите, последното от седем
те чудеса на Древния свят. Те излъчват някаква тайнственост и загадъчност и
много хора като Щефан Ердман и Ян ван Хелсинг са влизали в Голямата пирамида,
където са прекарвали някоя и друга нощ и могат да разкажат за уникални
преживявания, видения и още куп странни неща. Как това се вписва в
общоприетата теория, че Голямата пирамида е била гробница? Или може би
е била място за посвещаване, както твърдят някои езотерици? В кое от тези
твърдения има някаква истина и доказана ли е тя? Или Голямата пирамида е
била нещо съвсем различно?
Щефан Ердман, който от 18 години прави изследвания върху платото Гиза,
се вълнува основно от няколко въпроса:
1. Защо пирамидите първоначално са били разположени в ограден със зид
воден басейн?
2. Защо в различни камери на Голямата пирамида могат да се открият линии
на нивото на водата?
3. Защо пирамидата няма вход?
4. Как в нея е попаднала тиня от река Нил?
5. Защо в т. нар. „шахта на Гантенбринк“ има медни електроди?
6. Каква е причината новите открития - подземният лабиринт, водните канали
и скритите камери - да бъдат пазени в тайна?
7. Какво се крие зад удължените назад черепи на намерените мумии?
8. Защо някои фараони са били руси?
От тайна среща с високопоставен египетски дипломат Щефан и Ян научават
за нови секретни разкопки и едно откритие, което хвърля съвсем нова и
неочаквана светлина върху смисъла и предназначението на Голямата пирамида.
В тази книга двамата представят своите прозрения и открития, както и доказателствата
от необичайното си научно изследване, проведено благодарение
на съвременната наука, която го направи възможно.